Художник, карикатурист, фейлетонист, хуморист, журналист, кинематограф и издател – всички тези

Художник, карикатурист, фейлетонист, хуморист, публицист, кинематограф и издател – всички тези гении принадлежат на Райко Алексиев. През 1932 година благодарение на няколко банкови заема той основава хумористичния вестник „ Щурец “. В първите години самичък рисува карикатури, написа публикации и хумористични миниатюри. В програмата на вестника e написано: „ Посрещнете с добро око вестник „ Щурец “, тъй като той носи наслада в притеснения ви от несгоди живот. Той ще ви споделя неуморно за безобидните жалостиви герои от градове и села… Сегиз-тогиз ще ви споделя радостни истории и интриги в обществото, ще се смее дружно с вас на своите и вашите недъзи, ще се закача с политиците и политическите партии, племена, групи, крилца и опашки. А когато зърне всички ония, които смущават неговото и вашето успокоение, свирнята му ще се трансформира в освиркване, достоверно и безпристрастно освиркване, каквото заслужават доста лица, обстоятелства и събития в нашия обезпокоен от несгоди живот “.

„ Щурец “ излиза 12 години, а 50-хилядният му тираж го подрежда измежду най-популярните печатни издания през 30-те и 40-те години на предишния век. Във вестника работят и сътрудничат Ил. Бешков, Ст. Венев, А. Каралийчев, Тома Измирлиев, Е. Пелин, Н. Раки тин, Ст. Костов, Д. Подвързачов, Д. Пантелеев.

Вестникът и неговият основен редактор имат превратна съдба – изданието стопира да излиза през 1944 година, а Райко Алексиев става жертва на безмилостното пречистване на свободомислещи интелектуалци, подхванато от комунистическата партия след деветосептемврийския прелом. Убит е на 18 ноември 1944 година, а през март 1945-та е наказан посмъртно поради „ антисъветска “ и „ прогерманска “ агитация от тъй наречените „ Народен съд “ по известното Дело №6, по което са подсъдими 101 създатели и публицисти. Създаденото от него остава за поколенията.

Поднасяне отговори на тронното слово

От студа отговорът на тронното слово се е сгушил, тъй като го е боязън, че Царят няма да му повярва на думите. Депутатите, облечени като за литературно-музикална вечеринка, влизат в Двореца. Като виждащ подредените по стълбите бойци от ескадрона, земледелските депутати се уплащват, само че Цанков ги успокоява, че нищо няма да им се случи.

Часът е 9. Всички партии са събрани в аления салон, единствено алената партия я няма. Тя обикаля извън и си мисли: „ Ако още един път ме поканят, ще се съглася. " Никой, обаче, не я кани и тя си припомва народна­та мъдрост „ Сърдит Петко, празна му торбата ". В аления салон Цено Табаков без малко не се блъс­ва в едно огромно огледало.

Влиза Негово Величество на ергенски начала. Цанков му прочита словото, в което се приказва за единодушието, на народа, за ред, финансова ста­билност и прочие Старинните портрети по стените, навикнали да слушат сходни смешки, се усмихват под мустак. След прочитането отговора на слово­то почва отговорът на трапезното слово. Всички отиват към закуските да изпълнят дълга си. Илия Георгов незабавно влиза в коалиция с евсиноградското вино, само че още не изпил една чашка, викат го при Царя.

Царят го пита по какъв начин е със здравето и той му споделя, че е добре и че се усеща като млад юнец. Царят праща доста здраве на Костуркова. Георов споделя „ благодаря ", само че скрито, на мозъка си праша една ругатня на разцепения радикал. Цено Табаков бива извикан таман сега, когато към този момент е изредил всички закуски и виновност.

Той твърди Царя, че е законен и, че нищо общо няма с единофронтофците. Старите портрети от стените отново се усмихват под мустак. Георги Марков Врабеца влиза преклонен – ни лук ял, ни на лук мирисал – и се оплаква от Томов и от другите отцепени. Царят го успокоява, като му споделя, че една цепеница, колкото и да се цепи, отново си остава цепеница. Кьорчев употребява случая да напсува другите националлиберални крила.

Смилов му отвръща със същото, дори с гарнитура. Докато одобри представителите на всички партии, партийки, крила, съюзи, племена и други партийни дроби, минават 24 часа. В това време племената на Сговора със сплотени старания унищожават закуските. Бай Цоню Бръшлянов вика:

– Лапайте, момчета, до момента в който сте на трапезата, че като излезем вън, клинци ще биете на студа.

Всички племена се уплашват от бъдещето и се сплотяват. След това всяко племе скрито отива при Царя и наругава останалите племена.След като се свършва закуската, Негово Вели­чество благодари на всички за препоръките и мъд­ростта и заключава, че до момента в който има такова едино­душие, България я чака щастливо бъдеще.

При тия думи картата на България потреперва от мраз. Някои се мъчат да я стоплят, само че Пижо, който скрито се е вмъкнал в салона, им споделя да не я стоплят толкоз мощно, оти може да я изгорят. Всички си отиват по домовете с тайната на­дежда, че тяхната партия на следващия ден ще вземе властта. Б. Смилов и Кьорчев остават в коридора, с цел да спорят с кого от двамата Царят е приказвал повече. Кавгата е от значимо държавническо естество и за­това се придвижва чак в редакциите на двете „ Независимости ".

Отговорът на Тронното слово остава да спи в шкафовете при другите си събратя от предишното. Като си съблича горните нови облекла, всички виж­дат, че с изключение на външността му, всичко друго у него е остаряло, извехтяло и нормално. Портите на Двореца се затварят с облекчителна въздишка.

Вестник „ Зора ", 25 декември 1927 година

Изображения: cultura.spisanie.to, faktor.bg, OFFNews